Градски истории

Градски истории
13 август 2018

Преди няколко месеца стоях пред голям хипермаркет, загледана в нещо много далечно и абсолютно несъществено. През това време със забележително куцаща, но впечатляващо подвижна походка се приближи до мен един мега счупен просяк и естествено започна да ми проси пари. Аз въобще не се поместих и на сантиметър, въпреки че господинът вече завидно ми навлизаше в личното пространство, което впрочем е впечатляващо голямо за малките ми размери, със своята някак изискваща протегната ръка и ужасната си миризма. И в цялата тази непоносима за сетивата ми обстановка аз супер спокойно, последователно и методично му обясних как съм безработна, в какво тежко и на моменти непосилно положение съм и как вероятно той самият притежава повече пари от мен в момента… (чувайки последното си изречение, още преди да свърши произнасянето му, се зачудих дали този мега счупен просяк ще ми даде пари. Представих си го за един безкрайно дълъг миг и точно в този момент осъзнах, че ако това се случи, значи аз МОГА да промяна системата, да убедя баба ми, че съм се наяла и да летя – естествено, не ми даде пари.) Но се случи нещо още по-забавно. Просякът ме съжали, махна ръката си и се подпря на същия парапет, на който се бях подпряла и аз. И започна да ме утешава, обяснявайки ми, че има и такива периоди, всеки минава през определени изпитания и това ще мине, само трябва да имам търпение, след което ми пожела успех и си тръгна.

Дайте шанс на старите Ви дънки! Не ги пропилявайте, изхвърляйки ги на боклука.

прочети още
Хлебни размисли
27 август 2018

Една история за една филия хляб. Нито повече, нито по-малко.

прочети още
Кулинарен блог
8 август 2018

За направата на един кекс като признак за постижение и излизане от "комфортната зона".

прочети още